ДУВАЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУВАЛЀ, мн. ‑-та, ср. Диал. Бяла или цветна женска забрадка. Заран крена на оранье, / тизе седиш на портите / пременена, натокмена — / . . / на дувале забрадена. СбНУ 7, 1892, 23. Трепти небето ще падне / със звездите заедно, / както вардиш дувалето, / покрито със аляна язмица / и завиваш руса коса / с морава пандолка. С. Зафиров и др., БГ, 41.

— От тур. duvak 'було, воал'.