ДУВАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУВА̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Простонар. Умал. от дувар; дуварец. Ясен като слънцето, весел като лястовичките, озовах се аз у Янини, .. А Яна, както всякога там, но сега не между цветята, а до дуварчето — седнала и шие на прага. Ц. Церковски, Съч. III, 75. Сумракът вече беше изравнил двора с пепелявото, мазано с белилка дуварче. В. Ченков, ПС, 11.