ДУД —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУД, ду̀дът, ду̀да, мн. ду̀дове, след числ. ду̀да, м. Диал. 1. Дървото черница ( Н. Геров, РБЯ).

2. Плодът на това дърво; дуда, черница, мура³, муренка, барабонка, бобонка, бубонка. Софрата не се поддавала на описание: .. А плодове! Покрай благоухаещите кауни и карпузи — .. — покрай гроздето "чауш" и цариградски дуд, бял и морав, и екзотичните: фурми, ананас, нарове, смокини. Хр. Бързицов, НЦ, 302.

— От араб. през тур. dut.