ДУДАКЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Диал. Бърнест. Дошел църн арапин дудаклия во Солунско равно поле. Ст. Младенов, БТР I, 608.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.