ДУДУ̀К

ДУДУ̀К1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Дървена или глинена свирка, подобно на цафара. Вечерта на ловците беше открита .. .Чуваше се едно непрекъснато бръмчене, бучене и трополене, сред което отекваха звънливите бутилки на бирата, или се извисяваше цигулката и дудука. Д. Цончев, ЧС, 136. Една [стомна] свири дебело, друга свири тънко, трета на пресекулки се обажда, като че ли цялата ми каруца е пълна с дудуци и дудуците са се разсвирили. Й. Радичков, ББ, 26.

Деветата дупка на (у) дудука. Диал. Пренебр. Човек, който няма значение, влияние; ненужен, излишен човек. Какво можем да направим ние? Бръсне ли ни някой? Не сме и деветата дупка на дудука.Кр. Григоров, ТГ, 22.

— Друга форма : дюдю̀к.

ДУДУ̀К

ДУДУ̀К2, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Стомна.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква