ДУДУЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУДУ̀ЧЕ¹, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от дудук¹. Веднъж се видя застанал край стадото, надул шареното дудуче. Всичко се е захласнало в свирнята му. Г. Русафов, ИТБД, 225. Секнеше ли българската музика, подхващаше сръбското дудуче с цигулката. Г. Алексиев, РН, 57.

ДУДУ̀ЧЕ², мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от дудук². Тръгнах при дядо, а той задрямал на Самодивския трон, дудучето му в нозете се търкулнало. Г. Марковски, СК, 91.