ДУЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУЀЛ м. 1. Двубой за възстановяване на накърнена чест (средновековен рицарски обичай, запазен в аристократичните кръгове на Европа до началото на XX век). Веригаровите секунданти заявиха, че те са опълномощени още сега да се споразумеят със Стремскевите,.., и върху другите точки на дуела. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 65. Хаджиева... Дуел... дуел за тази кръвна обида. Той опозори цялото ни семейство... Ст. Костов, Избр. тв., 369. Той имаше вид на благородник, който веднага би обявил дуел, ако някой се усъмни в честта му. Д. Димов, Т, 525.

2. Прен. Двубой, състезание между двама. Напоследък султанът се бе даже противил много на назначението на Уайта за посланик в Цариград:... Уайт биде при все това назначен. Между него и Нелидова щеше да започне отново дуелът, който те водиха в конференцията по Съединението. Как щеше да се свърши тоя дуел? С. Радев, ССБ, 373. Последните [компатриотките] не остаят длъжни, и се почва дуел на остроти. Ал. Константинов, Б Пр, 34. След словесния дуел принцът и Симоне сядат на почерпушка. Хр. Смирненски, Съч. III, 53.

— От фр. duel през рус. дуэль.