ДУЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ЕНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от дуя; духане, веене.

ДУ̀ЕНЕ² ср. Простонар. Отгл. същ. от дуя се; надуване.