ДУ̀КА

ДУ̀КА м. Истор. През Средновековието в страните на Балканския полуостров — управител на област. Царските владения били разделени на области. Начело на всяка област, наречена хора, стоял военнограждански управител — дука, катепан или кефалия. Ист. Х. и ХI кл., 74.

— От лат. dux ’водач, вожд’.

Списък на думите по буква