ДУКАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУКА̀Т м. Първоначално златна, а по- късно сребърна монета, сечена за пръв път във Венеция през ХIII в. с образа на дука, а след това и в други страни предимно в Западна Европа; дукато. Дойде и вест, че генуезците, разсърдени на нашия цар, задето облагодетелствувал техните съперници, нападали с кораби българското крайбрежие, завладели Созопол и поискали откуп от жителите — перпер за мъж, дукат за дете и два перпера за млада жена. Ем. Станев, А, 38. Доктор Лоренцо получаваше доста, за да лекува шехзаде Селим .. венецианските дукати и френски луидори, австрийските

флоринти и английските фунтове течаха редовно в кесията му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 275. Под мешина бе наблъскано златото — цванцугери, венециански дукати, наполеони. Й. Вълчев, РЗ, 151.

— От ит. ducato (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, 55).