ДУКАТЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУКА̀ТЦЕ¹, мн. ‑а, ср. Умал. от дукат; дукатче¹. Като чу това царят каза на слугите си да му [на просяка] дадат едно дукатце. П. Р. Славейков, СК, 112.

ДУКА̀ТЦЕ², мн. ‑а, ср. Умал. от дукато; дукатче². Как са моми заскъпнали, / а момци са отпаднали! / Сама мома за хиляда, / Със коса ѝ за два града. / Трима момци за кош плява, / три калпаци за дукатце! Г. Раковски, П, 16.