ДУКА̀ТЧЕ2, мн. ‑та, ср. Умал. от дукато; дукатце2. "Къделите и краваете са купуват за пари, а ти и твоят син не сте донесле досега в къщата ни нито червено дукатче" — викаше старата економка и скърцаше от яд своите осем зъба. Л. Каравелов, Съч. IV, 233.