ДУМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУ̀МАМ, ‑аш, несв., прех. и непрех. Диал. Говоря, казвам, приказвам. — Ружке, — побутна я с лакът Маринката — да ти кажа ли... — Думай, че заспивам. А. Каралийчев, ЛС, 49. Какво каеш, Дъбак? .. — Думам, че моето момиче и твоята бабичка се не надпяват вече, бяла главо! Елин Пелин, Съч. I, 166-167. — Правдата думаш, синко, четеш я като по книга, — заключи дълбоко замислено дядо Стою. Г. Караславов, СИ, 304. — Ти мене слушай — думаше ѝ назидателно той. — Ти си млада и зелена, още не познаваш живота.. Ив. Петров, ЛСГ, 96. — Помниш ли как му думах: "Ей, момче! Пази се да не подпалиш с тия... огнени стихове вехториите по тавана, че сам ще си докараш полицията!" О. Василев, Л, 10. И двамата чукнаха шишенцата си в неговото, но той не го взема .. — Вземи сега и пийни! Наздраве, на тебе думам! Кл. Цачев, ГЗ, 114. Може да сте слушали за чепинския Башко. През кърджалийско той се възправил срещу султана, .. Но хвърлил ядовито око на непокорника,.., метнал му примката и го обесил на Шарампола... А легендата дума, че куршум не го хващал! Ст. Станчев, ПЯС, 66. ● Думат ме, те и т. н. — наричам се, именувам се, казвам се; викат ме, те и т. н. Едно момиче само имам. Яна я думат, ще я ожена, ще се прибера при нея... К. Константинов, ПЗ, 22. — Туй вегетарианство ще му вземе здравето.. — Кой му вкара тая муха в главата? — Тук идва един гражданин. Васил го думат. Той го подкокоросва. Ем. Станев, ИК I-II, 161. Еньо го думат, кафене има на чаршията. Да беше си гледал занаята, да седеше мирен, можеше да излезе човек от него, а то... на̀! П. Стъпов, ЖСН, 130. думам се страд. Може да се дума и това, и онова, ама туй нещо пак тя трябва да го извърши... Т. Влайков, Съч. I, 177. — Виж го, колко е голям и хубав. Това се дума град! К. Петканов, ЗЗ, 25. дума се безл. Страшни слухове достигат, / сичките треперят. / Дума се, че тамо трепат / де кого намерят. Ив. Вазов, Съч. IV, 30. ● Вметнато или във вметнат израз: дето (гдето) се дума. При подчертаване на неоспорим факт, на общоизвестна истина; както е известно, както се казва, вика се. Казват, че в странство такова нещо [черпене сладко, кафе] нямало. Голо гостуване, гдето се дума. Ст. Чилингиров, РК, 187. Чу ми се гласът на бае Гета; той приказваше с дяда Коля .. — Цело пладне, дума се, загуби покрай мене. М. Георгиев, Избр. разк., 170.
◊ Не думай<те>! сложна частица. Разг. 1. За изразяване на голямо учудване, понякога примесено с недоверие; ами. — Че вие още ли не знаете? Снощи Нонка се върна при Найдена. — Бре, не думай! Г. Райчев, ЗК, 100. 2. За изразяване на пълно несъгласие с нещо. "Продай ми — казва — единия бивол! - Не думай, чорбаджи — отвърна му чичо Стамен, — ако си продам бивола, утре какво ще впрегна?"А. Каралийчев, ТР, 192.