ДУМБАЗИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУМБА̀ЗИН, мн. думбази, м. Простонар. Неодобр. Богаташ, чорбаджия; думбаз. — Пък онова куче, Казака, с глад иска да го лови! [затворника] .. Джебчия бил! .. Брей! .. Голямо чудо! .. Обрал там някой си думбазин, дето сто пъти повече обира сиромашта! К. Константинов, СЧЗ, 152-153. — Глупави сте, момчета!... — добави друг [работник] — И вие рискувате живота си! .. И вие оставяте сираци, за да пазите имането на думбазите! Д. Димов, Т, 287.

— Вер. от тур. tumbadiz.