ДУ̀МВАМ

ДУ̀МВАМ, ‑аш, несв.; ду̀мна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. и непрех. Думкам веднъж, еднократно или няколко пъти. Димитър извъртя юмрука си и думна по таблото на кревата. Л. Михайлова, Ж, 57. Същото безпокойство навярно е обземало далечните им космати прадеди, когато вардачите по гъстия клонак са думвали тупаните, за да обадят, било, че едър звяр се промъква към жилищата им, било че чуждѝнци лазят с криваците си. О. Василев, ЖБ, 31. Дъщерите ѝ рядко слизаха в селото, макар да заиграваха моминските им сърца, когато Стоян циганинът думнеше с тъпана и Никита започваше да надува кларнета. ВН, 1958, бр. 2037, 4. Вратата се обаждаше напевно, на различни гласове, и леко думваше. Влизаше Христака с любопитно отправен към кравите поглед. И. Волен, МДС, 191. Звънтяха тежки мечове и щитове. Думнаха кожени тъпани. Д. Линков, ЗБ, 21. думвам се, думна се страд.

Списък на думите по буква