ДУМКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀МКАМ, ‑аш, несв. 1. Непрех. Обикн. с предл. по. Удрям върху някакъв предмет, при което се чува глух, тъп звук.; думтя, бумкам. Без да чака повече директора, Росинка притича до желязната врата на килията, стисна единия си налъм и започна с всички сили да думка по нея. Ударите проечаха по целия коридор и сепнаха глухотата на затвора. Д. Ангелов, ЖС, 562. Той беше още млад човек и думкаше по вратата тъй, че изгнилите дъски подскачаха на гвоздеите. Л. Михайлова, Ж, 126. Тогава Гита стъпи на един камък до прозореца и започна силно да думка по капаците на спалнята. К. Калчев, СТ, 80. Пък дядо ми все дири имане. Къде ходим, все думка с тоягата, все казани му се присънват и злато играе нощем пред очите му. Ст. Даскалов, ЗС, 49.

2. Прех. Произвеждам специфични звукове, като удрям по ударен музикален инструмент (тъпан, дайре и под.); бия, бумкам. В лявата си ръка той държи малко дааренце,.., а с другата ръка го думка. М. Кремен, СС, 132. На сватбата имаше и един тъпанджия. Думка тъпана и се налива с вино. ВН, 1955, бр. 187, 4.

3. Непрех. За ударен музикален инструмент (тъпан, дайре и под.) — издавам специфични звукове при удряне; бия, думтя, бумтя. Кларнето рязко пищеше, а тъпанът бавно и монотонно думкаше. Елин Пелин, Съч. I, 142. Турците забелязаха отдалеко въстанишките позиции, повървяха колебливо още някое време,.., но после всички се спряха на пътя в гъста тълпа, само тъпаните започнаха да думкат по-бързо и зурлите завиха по-рязко, сякаш напук някому. Д. Талев, И, 548. По едно време, драги ми господине, чувам голяма донанма, че иде по пътя, зурли пищят, думкат тъпани и ухото ми и дайрета долавя. Й. Радичков, НВ, 123. думкам се. Страд. от думкам във 2 знач.