ДУ̀МКАНЕ

ДУ̀МКАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от думкам и от думкам се. Край вратата се бяха събрали няколко души и яростно думкаха по нея с обувки и налъми .. Като чул думкането, дежурният офицер се върнал обратно, взел почти целия караул със себе

си и сега бавно проникваше през многобройните врати към етажа ни. П. Вежинов, ЗНН, 21-22. Той говореше задъхано и бършеше потното си лице .. В това време по ролетките на отсрещния дюкян — ресторанта на Адамови — се чуха думкания и подвиквания: "Отворете!" П. Славински, ПЗ, 34. Само думкането на тъпана ясно се издигаше над това далечно море от шум. Ил. Волен, НС, 83. Наблизо с нова сила писна кларнето, придружено от тъпото думкане на тъпана. Елин Пелин, Съч. I, 147.

Списък на думите по буква