ДУМТЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУМТЀЖ м. Рядко. Думтене, думкане. Дигаше [жената] глава и с протегнати нагоре ръце тъпчеше живите въглени, без да чува нищо наоколо, освен ситния писък на гайдата и думтежа на тъпана. Д. Яръмов, БП, 85.