ДУНАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУ̀НАВЕЦ2, мн. няма, м. Диал. Вятър, който духа от север, откъм река Дунав; горняк, северняк. Задуха остър вятър от североизток. "Дунавецът!" — помисли Недьо тревожно и започна да подръпва поводите на воловете. В. Геновска, СГ, 430. Духай, ветре дунавецо, и откарай момчетата здрави и читави на отвъдния бряг. Г. Караславов, ЮМ, 90.