ДУНДУ̀РКАМ

ДУНДУ̀РКАМ, ‑аш, несв., прех. Разг. Друсам, люлея дете; дункам. Тази чудна машинка е истинска благодат за всички, но особено за бабите, които не само дундуркат плачливи внучета по балконите на четвъртия или петия етаж. ВН, 1959, бр. 2411, 2. дундуркам се страд.

Списък на думите по буква