ДУНДУ̀РКАМ, ‑аш, несв., прех. Разг. Друсам, люлея дете; дункам. Тази чудна машинка е истинска благодат за всички, но особено за бабите, които не само дундуркат плачливи внучета по балконите на четвъртия или петия етаж. ВН, 1959, бр. 2411, 2. дундуркам се страд.