ДУНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀НЯ ж. Диал. Дюля. "Защо ми Лалу хвалеше, / дека е много юбава: / бела, цървена у лице, / како петрова ябука; / а она жълта и бледа, / како ле дуня презрела!" Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 34. Веднага си двори преградили: / между двори Дунав да си тече, / Край Дунава дуни посадили. Нар. пес., СбНУ ХLV, 347.

— Друга форма: ду̀на.

ДУНЯ̀ ж. Диал. Дюня̀. Бре каква дуня настана... Ни срам, ни грях. Плюскат си през рамазана, не се молят. Б. Несторов, АР, 91. А помниш ли, Фукара, като работеше едно време при мене? Хляб — колкото искаш! .. — Фукара, кажи си правичката, че не си видял по-добър живот, откато беше при мене! Е-ех, как се обърка пустата му дуня! Добре си поминавахте вие при мене! СбСт, 1957, 227. Арно имаш, сине, до две деца, / едно дете, сине, за кръщение / я другото, сине, за плетиво. / Покани си отци духовници, / и покани старите кумове, / и покани наокол дунята, / .., / сал не кани Донкоте комшиа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 367. Маре Раде, бело Раде, / .. / Доста носи бела сая, / у саята плетен гайтан, / у гайтано заплитано / дробно биле омайниче! / Сева дуня омаяло, / женено и неженено. Нар. пес., СбНУ ХLV, 357.