ДУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; ду̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. ду̀пнат, св., прех. Разг. Бода, мушкам нещо веднъж, еднократно. И той дупна коня си по корема, проби през войниците и изчезна в Узун Чаршия. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 192. Челото и бузите ѝ изсъхнале, прежълтеле, сякаш че да дупнеш с игла, кръв нема да пусне. Т. Влайков, Съч. II, 39. дупвам се, дупна се страд.