ДУПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ПЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и и ‑пна, ‑пно, мн. ‑пни, прил. Диал. Пробит, продупчен. Завел ге [жена си] у гората и ге турне у едно дупно дръво, заделя дръвото и ѝ замаже очите с восък и си бегал. СбНУ ХLI, 459.