ДУПЛИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ПЛИКА ж. Реплика на някого към отговор на предишна негова реплика. Възкръсналият парламент се превърна в безкрайна говорилня с безкрайните си пледоарии, бойкоти, реплики, дуплики и триплики. К, 1999, бр. 34, 12. Един вземе думата, после негов приятел го репликира, трети правеше дуплика. Кеш, 2000, бр. 1, 3.

— От нем. Duplik.