ДУПНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ПНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дупнувам и от дупнувам се; дупване. Како що се срами глушецот от дупнуването на гемията от деда Ноя, така се срами и лиляко от що остана борчлия. СбНУ ХIV, 109.