ДУПЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ПЧИЦА ср. Умал. от дупка (в 1, 2, 3 и 4 знач.); малка дупка. Затаил дъх, с пресъхнали уста, той гледа през дупчицата на завесата и вижда море от публика. Д. Немиров, Д №9, 118. Тази нощ Йордан Балканджията не можа да си легне. До някое време гласи хамбара, чисти го, замаза дупчиците, отдето можеше да се провре мишка. Ст. Марков, ДБ, 322. Той се мереше в средата на бъчвите, .. Пушката подритваше. От малките черни дупчици плискаха струи. Г. Алексиев, РН, 7. Край един храст се виждаше малка дупчица в снега. Ем. Станев, ПЕГ, 73. Сърченият гущер бързал и кършил са към своята дупчица. Л. Каравелов, Съч. II, 114.