ДУР

ДУР междум. Остар. и диал. За изразяване на заповед някой да се спре; стой, спри. Преди да навлезем в гората, срещу нас се задеде волска влачка с трупи. — Бре, Мусо — викна бай Петър. — Дур бе... Но влачка не се спира на надолнище. Ст. Станчев, НР, 105. Сила е той [московецът], и сила непобедима; аскерът му чет няма. Като му рече "дур", на мястото си остава като камък; като му рече "напред", върви като кьораво, от нищо не се спира. Ц. Гинчев, ГК, 237. Калофер отвърза коня и сложи крак на зенгията. Но от хана изскочиха трима еничари и хванаха юздата. — Дур! — викна единият, като измъкна големия си ятаган. М. Марчевски, П, 81.

— Тур. dur.

Списък на думите по буква