ДУХАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУХА̀ЛО, мн. духа̀ла и духала̀, ср. 1. Кожен мях, с който се раздухва огън (обикн. в ковачница и др.); духалка. В ковачницата на младите съседи на бай Гоце Чанев, беше тихо. Не се чуваше повече равномерното пухтене на духалото. Д. Спространов, С, 236. Сечта в котела вече възвираше, когато у съседите звънна наковалнята, духалото задиша. Й. Радичков, СР, 164. Синът му хвана дръжката на духалото и започна да раздухва огнището. В ковачницата се задими, замириса на въглища и желязо. К. Калчев, ПИЖ, 141.

2. Част от духов инструмент, обикн. гайда, през която се духа; духалка. На гайдаря сякаш устата му бяха на духалото. Гайдата изпухтя един-два пъти, бръмна ручилото и ситните кръшни звуци на ръченицата пак развеселиха сватбарите. И. Петров, НЛ, 104. Гайдарят току нещо го нуди да надуе вече духалото. Пръстите му зашариха по гайдуницата, ручилото бръмна. С. Станчев, ПЯС, 88.