ДУХАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУ̀ХАМ, ‑аш, несв. 1. Непрех. За вятър — движа, раздвижвам въздуха, предизвиквам движение на въздуха; вея. Есенен вятър духаше и разнасяше по покривите сухите листа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 57. Всеки ден от пладне насетне почваше да духа морският вятър. Й. Йовков, Ж 1945, 240-241. Духаше силен вятър, прелиташе сняг, на места пътищата бяха затрупани с високи преспи, на места бяха изметени като с метла. Г. Караславов, Тат., 227. Времето беше слънчево, духаше топъл южен вятър. П. Вежинов, НС, 12. // Прех. и непрех. За вятър — вея обикн. силно в определена посока към някого или нещо. Очите ти зачервени, духал те е вятърът. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 53. Ако ли сме наистина настинали, или че ни прал дъжда, или че ни духал много вятърът,.., то най-добре ще сторим да си легнем. Ч, 1875, кн. 7, 315. Вятърът духаше върху изпотените им тела и ги разхлаждаше. △ Силният вятър духаше в гърба му и го караше да бърза. // Непрех. За въздушна струя — движа се в някаква посока към някого или нещо. Ти как-как гледай утре да събереш няколко абонамента да платим барим половината на печатаря и да променим счупеното стъкло на прозореца, че страшно духа студ, пък соба не палим, та не мога да държа перото. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 73. Прегледа по-внимателно и са увери, че сякой от двата кревата лежеше над един вид врата, не добре слепени с другите дъски, защото усети струя от въздух, който духаше отдолу. Н. Михайловски, ПА (превод), 69. И седнаха близо при отворения прозорец, за да им духа хладен въздух. Псих. 1861, 102.
2. Само безл. духа. Има вятър, образува се, става въздушно течение; вее. Стефан ги очаква при черквата: — Хайде влизайте, че тук много духа и дъждът ще ви измокри. П. Здравков, НД, 86. Под навеса наистина е сухо, но затова пък този ъгъл е дяволски ветрилник. На ъглите е винаги така, защото ако от едната улица не духа, от другата непременно ще духа двойно. Б. Райнов, ДВ, 162. Погледна в краката си — подът беше от груби, на места проядени дъски, навярно отдолу духаше. Б. Несторов, СР, 68. И леглото, което ми дадоха, сигурно никой не иска да го заеме, защото е под прозореца и духа. Кл. Цачев, СШ, 143-144.
3. Непрех. Предизвиквам въздушна струя с движение на някакъв предмет; вея. Янков се разсъблече, поразкопча пепелявата си риза и взе да духа, да прави вятър. Личеше, че е запотен, топло му е, макар и да прелитаха от декемврийската лютевина дребни снежинки. Кр. Григоров, Н, 179.
4. Прех. и непрех. Изпускам въздушна струя от устата си, обикн. за да разгоря или изгася огън, за да стопля или изстудя нещо, да придвижа нещо и др. Филчо тича в къщи, донася един медник и сипва студена вода в аранията. Пъха съчки между двата камъка, коленичва и духа. Огънят се разгаря. К. Калчев, ПИЖ, 118. Милка се е навела и духа огъня, мъчи се да запали мокрите клечки. Той се сърди и от нея си изкарва яда: — Стига си духала там! К. Петканов, ОБ, 69. Бори опипваше камъните на затвора, удряше с песници по тях, духаше в застиващите си длани. Й. Вълчев, СКН, 153. — На си хапни и ти, ама духай да се не опариш. Т. Влайков, Пр. I, 184. Всички пухтяха, по‑
тяха се, .., отлепяха с по два пръста мокрите си ризи под мишниците и духаха в пазвите си, за да се поразхладят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 57. Скоро момчето се развесели .., успях да му направя няколко книжни параходчета .. След малко отново го видях край коритото, изнесено на двора. Като духаше енергично с уста, той подкарваше насам-натам своята малка книжна флотилийка. П. Вежинов, НС, 15-16.
5. Прех. Разг. Гася (газена лампа, свещ и под.). Когато вечерта духам лампата,.., вече не зная коя мъка изпълва по-голямата част от сърцето: моята или на Кадир. Л. Александрова, ИЕЩ, 334.
6. Рядко. Свиря на духов музикален инструмент. В Живовци .. духовата музика измисли да свири по ноти .. В селцето музикантите бяха слухари, стараеха се да духат добре. Й. Радичков, СР, 101.
7. Прех. Издишвам силно въздух през едната или другата ноздра, за да си почистя носа; секна се. Чу се, че в съседната стая някой силно духа носа си.
8. Прех. Остар. Дишам. Ти си юнак. — Твоят живот от смертта са разделя само с една реч. — Аз не дадох тая реч да изречем: Ти ми си потом должен за твоя живот, що ти остава, небото, което го гледаш, воздуха, когото духаш... все са мои. Хр. Драганович, НБ (превод), 31. духам се I. Страд. от духам (в 4 и 5 знач.). Така огън не се духа. По-скоро ще го загасиш. II. Възвр. от духам (в 4 знач.). Опарих се и сега се духам да не ме боли. духам си. Възвр. от духам (в 3 и 4 знач.). Катя седна и започна да си духа с кърпичката. М. Грубешлиева, ПП, 16. И мене ме носят в едно носило с покрив и си духам с китка шарени пера. Н. Русев, П, 159.
ДУ̀ХА МИ несв., непрех. Образува се, става въздушно течение, което обикн. не ми е приятно.Въобразяваше си, че ще настине, ако се разхожда по-дълго. Тоя необясним страх от настинка го преследваше непрекъснато — все му се струваше, че стои на течение, че му духа отнякъде. Св. Минков, РТК, 40.
ДУ̀ХАМ СЕ несв., непрех. Духам (в 7 знач.). Той изважда кърпа и силно се духа.
◊ Вятър ми духа в ушите. Разг. Не се вслушвам в това, което ми се говори; не слушам някого. — На бача вятър му духа в ушите, каквото и да му приказваш. Аз му виждам всичките хитрини. Ем. Станев, ИК I, 206. Гоня този (тоя), дето (що) духа. Разг. Върша нещо безсмислено, напразно, без резултат. Гони тоя що духа! — каза ми Младен с иронична усмивка. Т. Влайков, Съч. III, 170. И всеки път, когато се видим с него, се смеем от сърце на тази внезапна нощна тревога, която отложи заминаването ни с една седмица — тъй като вместо към Югославия ние тръгнахме към Балкана да гоним тоз, дето духа. ВН, 1959, бр. 2984, 4. Друг (нов) вятър духа някъде. Разг. Положението не е същото; условията, обстоятелствата са различни. Ама, Дойчине... нема веке! Сърбия и България съюз ще правят. Имам аз вестник от София. — Той намери бързо вестника в чантата си, ..: — Ето тука пише. Друг ветър духа сега. Братство, согласие. Д. Талев, ГЧ,126-127. Духам супата. Жарг. 1. За изразяване на пренебрежително отношение, незаинтересованост от някого или нещо. Новата ми любознателност не се задоволява с модния канал. МТВ.. също духа супата. Намирам BBC Prime. Ег, 1999, бр. 36, 87. 2. Търпя неуспех, провал, не постигам това, което желая. Няма да гласувам повече за СДС. Премиерът няма вече да има вот на доверие. Ще духа супата! С, 2001, бр. 2956, 3. За да не си помисли някой, че генералът от запаса не е наясно и по въпроса кой ще командва парада и кой ще духа супата в най-близко бъдеще, той обобщава: ".. не искам да разклащам правителството преди 1 януари..." . Банк., 2006, бр. 24 [еа]. За този (тоя, онзи), който (дето, що) духа; за вятъра, дето (що) духа. Разг. 1. Без полза, без смисъл; напразно, безсмислено, безполезно. И наистина, нашата работа не беше нищо друго, освен работа за тоя, дето духа .., извършеното от нас едва заплащаше труда ни толкова, колкото беше необходимо за един едва сит живот. Ст. Чилингиров, ХНН, 176. Още не беше му преминало, задето ходи напразно до каменоломната. "Да хлопам аз празна каруца, да трепя добичетата за тоз, дето духа..." Н. Нинов, ЕШО, 101. 2. Без да има защо, без основание, без причина. — Сега — каза лекарят, като измъкна от някакво шкафче лъскави клещи — ще ти измъкна един зъб, за да се разбере, че не си идвал за тоя, дето духа. Бива ли? Г. Караславов, Избр. съч. VI, 319. Откъде му идват тия мисли и идеи. Никога не е членувал в някакава организация, а виж го какво говори! Ще си изпати за тоя, що духа. С. Таджер, РМ, 172. Какъв (кой) вятър духа. Разг. Какво е истинското положение, какви са обстоятелствата в момента. Той бързо долови какъв вятър духа в дисциплината на отреда: че при новата обстановка всички отдават голяма почит и доверие на Червенокосия. Ив. Хаджимарчев, ОК, 278. Какъвто вятър духа. Разг. Каквито условия, обстоятелства съществуват в момента (като предпоставка за някакво действие). Накъде духа вятърът. Разг. Каква промяна се очаква във връзка със съществуващото в момента положение. Накъдето духа вятърът; <според> както духа вятърът. Разг. Съобразно със съществуващите в момента условия, обстоятелства или създалото се положение (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода). Ще (да) ми духа кон зад (на, по) врата. Разг. Ще (да) съм арестуван. Веднага им кажи да си обират партенките, че иначе ще им духа
кон зад врата. В. Нешков, Н, 84. Тия думи се бяха разнесли, та беше идвал при Гогоша приставът да го предупреди да си гледа сиромашията, ако не иска кон да му духа по врата. Н. Хайтов, ДР, 124.