ДУХОВНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУХО̀ВНИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е на духовник или се отнася до духовник. По-късно той [Друмев] разширява умствените си интереси като семинарист в Одеса, гдето се сближава с Раковски и доказва увлечението си от величавите му кроежи за освобождаване на отечеството, като постъпва в Белградската легия (1862); а след това мисли за учителска и духовническа дейност в България. М. Арнаудов, БКД, 123. — Екзарше! Помисли, че ще дойде ден, когато цялата ти духовническа пасмина ще дава отговор за тези противонародни работи на христовото войнство. НБ, 1876, бр. 53, 207.