ДУХОМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУ̀ХОМ нареч. Книж. 1. По отношение на духа, на вътрешния, психически живот, на душевността на някого. — И тоя човек е враг на ромеите — все тъй тихо изрече Хачатур. — Враг... Ала и той си има слабо място. Като всички чисти духом хора Самуил е доверчив. А. Дончев, СВС, 36. Грубият някогашен печелник влезе в света, заглади козината си. Лихваринът стана банкерин, някогашният кошничар се трансформира в магазинер, .. Но еснафлията си остана еснафлия духом и тогаз, когато натегна от злато. Г. Бакалов, Избр. пр, 325.
2. С мислите си, съзнанието си, с душата си. Потънал в дълбок и сладък сън, той още живееше с вълненията на миналата нощ. Духом и в съня си, той още беше там, в малката гостна стаичка, дето миришеше на застоял въздух, .. и дето шеташе тя — най-хубавата от всички моми на света. Г. Караславов, С, 24-25. Гаврил се стряска: / — Тук съм аз! / От срам и уплах се поти. / — Да, телом, драги, ти си в клас, / но духом другаде си ти. Цв. Ангелов, НП, 72. Тя цяла е духом в борбата: / с нас радва се, тръпне, премира. Ив. Вазов, Съч. V, 30.
3. По отношение на психическите и нравствени качества с оглед на устойчивост, издръжливост при трудности. Готов ли съм духом за всичко, ще стана ли твърд, самоуверен, непреклонен? Й. Вълчев, СКН, 151. Тя беше храбра, силна девойка, а той се нуждаеше от всяка помощ .. Силна беше тя
и духом — не трепереше от страх пред отворената рана, пред страданията му, а бързаше да му помогне. Д. Талев, И, 294. В средата на политическите затворници те бързо укрепнаха, заякнаха духом, възмъжаха и узряха не за годините си. Г. Караславов, Т, 92. Покъсани [затворниците], боси и гологлави повечето пъти, измършавяли от глад, от студ, убити духом, плаче ти се от жалост, като ги гледаш. К. Величков, ПССъч. I, 67.
◊ Нищ духом. Книж. Човек, който е с крайно ограничени интереси, стремежи, желания, с беден духовен живот. Богатите сродници го провъзгласиха със съжаление за пропаднал интелигент. Макс не ги намрази, защото ги считаше нищи духом. Д. Димов, Т, 72-73. В кръчмата бяха влезли и други неколцина пиячи, .. — Никой не ме интересува. Нищи духом. Дошли са да се давят с ракия. Д. Талев, ГЧ, 78. Падам / падна (отпадам / отпадна) духом. Книж. Отчайвам се, унивам. В този момент Евтимий приличаше на неустрашим войвода, който макар и победен веднъж, не пада духом, но събира нови сили, за да нанесе нови победи. Д. Линков, ЗБ, 62. Наистина него ден ние не намерихме вода. Нито на следващия. Нито през нощта. Ала някяк си вече не падахме духом. Ст. Дичев, Р, 155. — Доведи го тук! — извика плешивият. "Свърши се с мене!" — отпусна се Орфей. Но си спомни за Кир, който никога не отпадаше духом и винаги се изплъзваше, в каквото и тежко положение да беше изпаднал. Г. Караславов, Избр. съч. V, 350. Тялом и духом; духом и тялом. Книж. Всецяло, напълно. Будевска е с чувство на голямо уважение към поета и драматурга [Яворов], защото той е вторият след П. Славейков, който тялом и духом е предаден на театъра. Ст. Грудев, АБ, 83. А той защото във времето на страшната буря от много тичаниe и работа и тялом и духом, без сън, без почивка, беше захромил с две нозе и не можеше право да стъпи, беше принуден да остане на кораба. П. Кисимов, ОА (превод), 67-68.