ДУШЕВАДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЕВА̀ДНИК, мн. ‑ци, м. Разг. Неодобр. Душевадец (в 1 знач.), вадидушник. — Къде е сега Вангел душевадникът. Само една пестница да му стоваря в мутрата, за да разбере, че Гьоре не приказваше празни приказки. Кр. Григоров, ТГ, 67. — Ти знаеш ли кой е дошъл?.. Най-страшният ревизор в окръга!.. — Не съм виждал такъв човек! Трябва да е голям душевадник. Ст. Даскалов, СЛ, 453.