ДУШЕВА̀ДНИЦА

ДУШЕВА̀ДНИЦА ж. Разг. Неодобр. Душевадка, вадидушница. — Обичам те, Росано! — казва ѝ. А нашата, каквато е душевадница, прави се на две и половина: — Ами, обичаш ме! Кой знае коя от вашето село обичаш! Тарас, СГ, 59. — А бе, Герасим аз си го въртя, как си искам, ама оная душевадница не мога да я търпя. Ст. Даскалов, СД, 233.

Списък на думите по буква