ДУШЕВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЀВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Който се отнася до вътрешното, психическото състояние на човека, до неговата душа (в 1 знач.). Гледаме ги [вилите] ние с Кольо, а сърцата ни се пълнят с душевна радост. Като че сме в деветия кръг на рая. Ив. Остриков, СБ, 4. Какво кара хората да изпадат в такива нечовешки състояния? Какво необикновено и страшно нещо променя така рязко поведението им? Не можеше да си обясни. Сам той никога и при никакви случаи не можеше да загуби душевното си равновесие. П. Вежинов, БГ, 117. И чорбаджи Стоил .. ех .. не е крив: дал пари, иска си ги .. В своята душевна простота и честност Богдан даваше право и на Стоила. Хр. Максимов, СбЗР, 27-28. Чичо Сава ни изведе извън съдебната сграда, помъкна ни обратно през адвокатската улица и все по-яростно нападаше радикалите. Личеше, че настъпва нещо в душата му. И сега ние присъствувахме на този душевен прелом. К. Калчев, ПИЖ, 90. Той имаше нужда от душевна почивка. К. Величков, ПССъч. I, XVII. Сичкото това Николчо говорил без волнение и без душевна борба. Л. Каравелов, Съч. VII, 62.

◊ Душевна болест. Силно нервно разстройство, което засяга и разсъдъка. Дядо Мито, който бе доста стар човек, напоследък бе запрял още повече. При това и някаква душевна болест го беше налегнала. Т. Влайков, Съч. II, 116.