ДУШЕВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЀВНОСТ, ‑тта̀, ж. Книж. Съвкупност от психически и нравствени качества на човека, душевна, психическа същност на човека; психика, духовност. Преди да минем към разглеждане на бита и душевността на нашия народ, трябва да осветлим два предварителни въпроса: първо — откога можем да говорим за български народ .. и второ — в какъв смисъл може да става дума за душевност на един народ? Ив. Хаджийски, БДНН I, 1. — Според мене има три божества, на които ние всички служим. Първо, бог на равнодушието и на отегчението. Този бог е аристократически, не за вашето обществено положение и душевност. Ем. Станев, ИК II, 129. Заедно с напредването и усъвършенствуването на нашата цивилизация започнаха да никнат спонтанно белезите на едно отчайващо явление. Като че ли човешката душевност започна да изстива бавно и да се затваря в себе си, да се отчуждава все повече и повече от действителния свят и своите себеподобни. П. Вежинов, СП, 44. Всеки човек става неповторим и незаместим като интелект, като душевност. Ив. Остриков, ППА, 46.