ДУШЕГУБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЕГУ̀БЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Книж. 1. Който погубва душата; убийствен, пагубен. Противоп. душеспасителен. Често той се спираше, повдигаше се на пръсти и нетърпеливо поглеждаше през зелените листа към воденицата, дано му се мернат нейде белите ръкави на Войка, .., която той обичаше с душегубна любов. Елин Пелин, Съч. I, 88. Душегубен грях. Душегубна страст.

2. Който погубва, убива. Незабелязано влязъл, пристъпи Приам до Ахила, / па му нозете прегърна и взе да целува ръце му, / тия ръце душегубни, що толкоз му рожби убиха. А. Разцветников, Избр. пр III, (превод), 67.