ДУШЕГУБСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЕГУ̀БСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Погубване, убиване на хора. Детоубийство! Женоубийство! Болни хора! Колко е тежко за мене това душегубство! Н. Бончев, Р (превод), 54.

2. Измъчване, потискане на някого. — И корист, и алчба за богатство, и душегубство към по-бедния, по-слабия срещнах навред и у тия най-вече, които са поставени отгоре като пастири над стадото — издума тихо с горест в гласа Теодосий. Ст. Загорчинов, ДП, 389.