ДУШЕПОЛЀЗЕН

ДУШЕПОЛЀЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. Остар. Книж. Който е полезен за душата. И слишаше ся от них всегда молва и мятеж, и гласове умилителни и жалостни, и воздихания непрестанни, защо они дошли с намерение да видят и да чуят церковното благолепно и душеполезно богослужение, а тука нищо не видят, ни слишат! Неофит Рилски, ОМР, 48. Привожда ни Мойсея [учението] и сичките пророци да приказват нам своите пророчества и другите душеполезни исторически работи, като че са вчера били. Р. Попович, Х, 28.

Списък на думите по буква