ДУШЕПРИКА̀ЗЧИК

ДУШЕПРИКА̀ЗЧИК, мн. ‑ци, м. Книж. 1. Ирон. Лице, с което се споделят мисли и намерения, и чиито съвети се изпълняват безусловно, доверен, близък съветник на някого. — Кой е Йорго? — Иорго е душеприказчик на Харизан Геров! Какво повече? ВН, 1965, бр. 4229, 4. Васил. Ако се не лъжа, ние сме приятели не от вчера.. Графа. Приятели, а не душеприказчици! Др. Асенов, И, 26.

2. Остар. Изпълнител на завещание, посочен от лицето, което оставя наследство. Г. Васил Кънчев, като председател на фонда "Д-р Василияди" и г. Ив. Ев. Гешов, душеприказчик на покойния д-р Василияди, са решили да се отвори в Габрово занаятчийско училище със средствата на този фонд. Бълг. 1902, бр. 449, 3.

— Рус. душеприказчик.

Списък на думите по буква