ДУШЕПРОДАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЕПРОДА̀ВЕЦ, мн. ‑вци, м. Остар. Книж. Човек, който продава душата си, съвестта си. — Вие викате да живее Баязид! Вие са молите богу за здравието на турския повелител! Аз никога не съм мислил, че в нашия град са намират предатели и душепродавци. Л. Каравелов, Съч. V, 96. Множество гръкомане, душепродавци и народопродавци .. са явиха пред лицето на представителя на екзархията и пожелаха да приемат ангелски чин. Хр. Ботев, Съч. 1929, 86.