ДУШЕСПАСИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЕСПАСЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Който спасява душата от грехове. Тук го е намерило и братовчето му Лука и се поселило при него, за да се наставлява в душеспасителния път. Ив. Вазов, Съч. XV, 33. [Монасите] седяха там и водеха душеспасителна беседа. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Който желае да направи душеспасителен подвиг или да угоди на боговете, той трябва да са изправи под бесилницата и да претърпи слядующето мъчение. КМБП, 9.