ДУШИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ШИ мн. След числ. или неопр. колич. местоим. Хора, човеци. Пръв път една стая в София виждаше с гордост между четирите си стени десетина души писатели. Ив. Вазов, Съч. IX, 177. В същото това време по стръмния шипченски проход бързат трима души: старец и две калугерки. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Колко души от делегацията пристигат днес? △ Няколко души се бяха спрели и любопитно я гледаха. △ Толкова души не могат да се съберат в залата.