ДУШИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЍСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Благоуханен, ароматен. Нека да благодарим на провидението, което е завело г. Мутафова към Черното море, защото той е взел от неговите великолепия няколко хубави мотиви.. В единия има високо и ясно небе, жива подвижна вода, душисти вълни. Худ. 1909, кн. 4, 15.

— От рус. душистый.