ДУШИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Книж. Човек, който задушава, потиска някого или нещо, който пречи някой или нещо да се прояви; потисник. — Та с какво през тези години аз съм бил по-лош околийски началник от всички ония золумджии и душители на народа, които са били на мястото ми от освобождението на България та до нашата, земеделска власт? Г. Караславов, ОХ IV, 201-202. — Уволниха ме затова, че ги критикувам! .. Серафим Чулов стана мрачен и в разстояние на един час изсипа цял ураган проклятия срещу душителите на критиката. Н. Каралиева, Н, 70.