ДУ̀ШКА

ДУ̀ШКА ж. Разг. Обикн. зват. ду̀шке и ду̀шко — обръщение за изразяване на гальовно, мило отношение към някого. — Хубава работа! — посрещна го с укор милоликата жена .. — Не ми се карай, душке! — започна той галено. Д. Ангелов, ЖС, 73. — Бива си го, учителке .. Ама ти, душко, гледай да го заведеш при попа. Целият град ще ти завиди! Д. Талев, ПК, 415. — Ех, Вики, как се реши бе, душко, на такава стъпка в живота? К. Калчев, СТ, 70.

Списък на думите по буква