ДУШМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШМА̀Н м. Остар., сега простонар. Душманин. — Те ще грабнат оръжие и ще се опълчат против общия душман, — каза друг. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 123. — Не да ги [дроплите] вържа, ами да ми дадете воля, ей сега да им изкъсам и главите .. Душман е то; право в окото гледа да си забие гагата! Ц. Гинчев, ГК, 219-220.

— От перс. през тур. dûşman.