ДУШМАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШМА̀НИН, мн. душма̀ни, м. Остар., сега простонар. Враг, неприятел. — Аз .. нямам приятели.. Всички са ми душмани, цялото село ме мрази. Елин Пелин, Съч. III, 147-148. — Да се бием до последния куршум!.. — Да сечем душманите, братя, докато държат силите ни, докато има живот в гърдите! Ст. Дичев, ЗС I, 496. — Защо страдаш толкова много? За парите ли? А знаеш ли ти, бате Кондо, че парите са най-големият душманин на човека? Те носят кавгите, те носят завистта, омразата, гордостта и престъплението! Д. Немиров, Б, 94. Дано ми найдат пушката, / пушката, майко, сабята, / и дето срещнат душманин / със куршум да го поздравят, / а пак със сабя помилват. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6.