ДУШМАНЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШМАНЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. 1. Омраза, вражда; душманство. Като разбрали коя жена била издала кир Матеос, те се юрнали към нейната къщурка и почнали да свалят и керемидите, и черчеветата .. съборили я, от душманлък чак до земята я сринали. А. Христофоров, А, 341.

2. Зло. — Аз колчим я срещна тая биволица, че минува, все ми казва нещо на ума, че у тая жена има много дяволи и че мисли душманлък на царщината! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 30. — Хлябът ми ядеш, магарски сине, и душманлъка ми мислиш — казва разяреният грубиян майстор и удря колкото си може с железния аршин. З. Стоянов, ЗБВ I, 66.