ДУШМАНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШМА̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар., сега простонар. Вражески, неприятелски. — Носи го [кръстчето], синко-о, зло да те не среща, душмански куршум да те не лови. П. Славински, ПЗ, 52. При тез думи силни дружините горди / очакват геройски душманските орди, / бесни и шумящи! Ив. Вазов, Съч. I , 204.

ДУШМА̀НСКИ нареч. Остар., сега простонар. Като душманин; вражески, неприятелски. — Ти хем, келеш арнаут, му каза веднъж Чапкън Хюсеин, да не ми закачиш воденичарите и мливарите, и да не ги изгледваш така мечешки и душмански, че ще се намериш в Михов вир. Ц. Гинчев, ГК, 38. Радка две недели не стана от леглото, така душмански беше я бил Калчо, а когато стана, свекърва ѝ не ѝ даваше тънко влакно да похване. И. Волен, ДД, 126. Забрави се Стоил и начена да псува и галати, да се заканва душмански на всички, които му попречиха да изпълни демонските си планове. Хр. Максимов, СбЗР, 37.