ДУШМА̀НЧИЦА ж. Остар., сега простонар. Умал. от душманка. Стано, Станке, / Стефанчице, / върла моя / душманчице! / Бог убил ти / песничките. Ц. Церковски, Съч. I, 210. Станчица, мари душманчица, / сосва ми гали синанок ми, / сос го гали, мари, сос го слади. Нар. пес., СбНУ XIV, 40.